Едно куче има различни изръмжавания за различните събития и случаи, а това може да бъде регистрирано от друго куче. Това е заключението от скорошно проучване. Като пример се дава разликата в случаите, в които кучето изръмжава при игра и тогава, когато пази храната си. Учените записали двата вида и след това ги пускали на други кучета, като забелязали промени в поведението им в зависимост от това кой запис чуват. „По–интересното за това, което разбрахме от изучаването на записите беше, че най–накрая доказахме връзката между вокализацията на ръмженето и контекста, който се влага в него. ” казва Петър Понграц от унгарския университет Етвос Лоранд. Това, което е съблюдавано при различните примери от над 20 различни рева са цялостната продължителност на всеки един от тях, както и фундаменталната честота. „Имаше сериозна разлика между игривото ръмжене и това, което издава заплаха. Първият вид беше много по–къс както и много по–висок като честота на звучене.” добавя Петър. При опитите, в които записите били пускани на други кучетата, учените установили, че кучетата реагират много по–силно на заплашителните ревове. По-нататъшните открития в тази насока, могат да бъдат от ключово значение за разбирането ни относно това как животните комуникират.

Гръцкият автор Паусаниас дава данни за това как за една нощ земетресение унищожава града Хелике. Момент по – късно, цунами отнася остатъците на иначе процъфтяващия метрополис, който парадоксално е бил център за почитане на земетръсеца и бог на морето Посейдон. Нито следа за легендарното общество не била откривана, освен древния гръцки текст, докато през 1861 не била намерена стара монета с непогрешимия лик на морския бог. През 2001 година двойка археолози открили под тинята руините на древния град, като до ден днешен работят по изравянето на древната тайна, която някои смятат за „истинската” Атлантида.

Рибите се прозяват, кашлят и дори хълцат, но определено не тъгуват. „Плакането като цяло е емоционална реакция, типична за бозайниците, които имат доста по – големи мозъци.” казва водещият морски биолог Стийв Уебстър. „Плачещите са самосъзнателни същества, които рефлектират от минали събития, правейки проекции за бъдещи, както и да изпадат в много други сложни и познавателни взаимоотношения.” добавя той. „Тъй като при рибите отсъства онази част от мозъка, която и главно ни отличава от тях – Церебралния кортекс – аз лично се съмнявам те да се въвличат в неща като плакането, а техните очи със сигурност не продуцират влага, имайки предвид, че тяхната среда е непрестанно водна” завършва Уебстър.