Новият космически кораб на NASA ще поеме 9 месечна разходка сесия, за да потърси повече от просто звезди. Вместо да разглежда един единствен обект, новият Изследовател с широк обхват и инфрачервено сканиране(WISE) ще обхване цялото небе 1 и половина пъти за да изучи студените звезди, тъмните астероиди, както и врязаните галактики, които обаче светят силно в инфрачервено. Телескопът беше изстрелян миналия петък в Калифорния, базата на Еър Форс и се насочи към орбитата си между полюсите на Земята. Космическият кораб, струващ 320 милиона долара е проектиран за да се взира в небето на нива много над тези на сегашните инфрачервени наблюдателници. Очите на WISE би трябвало да разкрият стотици „обекти близо до Земята”(NEOs), били те астероиди или комети. „Не сме оптимизирани за NEO търсене, но сме добре подготвени за него!” казва Уилям Иръс, мениджър на проекта в JPL. По – натам WISE ще открива студени кафяви джуджета с температури от –44 градуса, които са в обхвата на телескопа и са около разстоянието на най – близката звезда до Слънцето – Проксима Кентавър, която е на около 4 светлинни години от Земята. „Тези джуджета може да се окажат и центрове на най – близките екзосоларни системи около Земята, което са може би и първите места, които хората ще могат, а биха посетили.” казва Айзенхард.

Сияние, наблюдавано в горната част на Сатурн се придвижва от нощната страна на планетата към светлата в този видео материал, заснет наскоро от пробата Касини. Тези наблюдения, композирани от 4 дни представляват първите такива кадри, взети на нивото на видимата светлина на аурорите на газовия гигант. На кадрите се виждат молекули от атмосферата, излъчващи светлина да се разтягат по дължината на северния полюс на Сатурн с височина до 1200 километра. Това са най – високите такива излъчвания познати в слънчевата система. Тази светлина представлява заредени частици от магнетосферата на планетата, които се гмурват в горната част на атмосферата. Магнетосферата е региона в който са заключени електрически заредени частици, като самата аурора показва пътя им между този слой и йоносферата на гиганта. На Земята такива аурори имат най – често зелен цвят, но тъй като тези кадри, взети от пробата в орбита около Сатурн са черно-бели, учените все още не могат да преценят реалния цвят на тамошните излъчвания. В този видео материал цвета е добавен отделно за да бъде различима „завесата” от останалата част на картината.

Марсиански дерета изваяни по слконовете на хълмовете и по стените на кратерите са октривани вече няколко години. На Земята деретата се образуват от дейността и свойствата на течната вода, която липсва на повърхността на Марс от дълго време. Дали водата прокопава деретата под повърхността на студените и сухи условия на планетата е въпрос от огромно значение, на който изследователите се опитват да отговорят. Деретата по ръбовете на този кратер са особено интересни, тъй като наскоро са открити определени локации, които демонстрират активност. Изображенията на тези дерета разпределени от годините показват значителни промени. Днес учените проучват едно дере, като това на изображението, което може да послужи за доказателство, че вода все пак се появява по повърхността на Марс. Това изображение обхваща 1 км площ и е взето от 3 Август 2009 година.