Има цяло трио на вкоренени от доста дълго време теории, относно това как е изглеждала Земята в ранните си години на формиране: Подобна на Луната пустиня, огнено-вулканичен Ад или пък водна планета без нито милиметър солидна земя на повърхността си.
И трите може би са грешни.
Ново проучване прави заключения по въпроса. Земята е имала континенти и океани, както сега, така и преди 4.3 милиарда години, което за стандартите на геологията е един миг след формирането й при събуждането на Слънцето преди 4.6 милиарда години.
И ето защо това има значение: Свят с вода и земя, както и нормални температури и вулканична активност би бил обитаем. Това не означава, че е имало живот, но поне условията са били налични.
Представете си това: Преди 4 милиарда години Земята никак няма да ни прилича на познатия ни светло син свят. Разбира се, ние сега научаваме, че тогава са съществували солидни пространства суха земя, както и наличието на огромни количества въглероден диоксид, който би дал червеникав цвят на атмосферата. Океаните с високо съдържание на желязо във водата си, имали тъмен, зелено-син цвят и къпели континенти с големината на Нова Зеландия или Япония. Заключението е направено на базата на изследванията на хафниум, рядък елемент съдържан в скали в западна Австралия. Тези камъни, датиращи на 4.4 милиарда години, са смятани за най – старите на Земята. Доказателството индикира, че това е била съществуваща земя през първите 100 милиона години от живота на планетата ни.
Статия от категория Земя

Нов поглед към ранната Земя: Обитаемо място
Има цяло трио на вкоренени от доста дълго време теории, относно това как е изглеждала Земята в ранните си години на формиране: Подобна на Луната пустиня, огнено-вулканичен Ад или пък водна планета без нито милиметър солидна земя на повърхността си.
И трите може би са грешни.
Ново проучване прави заключения по въпроса. Земята е имала континенти и океани, както сега, така и преди 4.3 милиарда години, което за стандартите на геологията е един миг след формирането й при събуждането на Слънцето преди 4.6 милиарда години.
И ето защо това има значение: Свят с вода и земя, както и нормални температури и вулканична активност би бил обитаем. Това не означава, че е имало живот, но поне условията са били налични.
Представете си това: Преди 4 милиарда години Земята никак няма да ни прилича на познатия ни светло син свят. Разбира се, ние сега научаваме, че тогава са съществували солидни пространства суха земя, както и наличието на огромни количества въглероден диоксид, който би дал червеникав цвят на атмосферата. Океаните с високо съдържание на желязо във водата си, имали тъмен, зелено-син цвят и къпели континенти с големината на Нова Зеландия или Япония. Заключението е направено на базата на изследванията на хафниум, рядък елемент съдържан в скали в западна Австралия. Тези камъни, датиращи на 4.4 милиарда години, са смятани за най – старите на Земята. Доказателството индикира, че това е била съществуваща земя през първите 100 милиона години от живота на планетата ни.